Отдел "Изкуство" на Регионална библиотека отбеляза 75 годишнина от рождението на голямата българска оперна прима Гена Димитрова.
Тя е единствената певица в света
която в продължение на десетилетия пее непрекъснато и на границите на съвършенството "жестоките" партии на Абигайл, лейди Макбет, Джоконда, Турандот. На 13 май 1983 г. е нейният триумфален дебют в Ню Йорк в "Карнеги хол" с Абигайл в операта "Набуко" от Верди. През сезона 1983/1984 г. тя е обявена за най-добра изпълнителка в "Ла Скала" и е удостоена с наградата "Джакомо Пучини" за високи постижения в интерпретацията на централни образи в опери на Пучини. Същата година е удостоена с приза "Паренсов" на ръководството на "Ла Скала" за участие в спектакъл с най-голям успех пред публиката. Абсолютно признание, каквото никога не е отреждано на
чуждестранна певица, е трикратната покана да открие сезоните на миланския театър. Това се случва през 1983 г. с Турандот от едноименната опера от Пучини, през 1985 г. с Амнерис (партия, изпълнявана винаги дотогава от мецосопран) от "Аида" на Верди и през 1986 г. в Абигайл от "Набуко" на Верди. На 27 юни 1987 г. Гена Димитрова получава едно изключително отличие - в родния град на Джузепе Верди - Бусето, й е връчена наградата "Златен Верди" за нейното забележително майсторство в интерпретирането на образите на Вердиевите героини, присъждана дотогава само на италиански певци. Българката е призната за една от най-големите Вердиеви певици на всички времена. През 1996 г. е удостоена с орден "Стара планина", първа степен. На 19 ноември 1996 г. е обявена за почетен член на Софийската опера по повод 30-годишната й сценична дейност. На 31 януари 1997 г. получава наградата "Кристална лира", връчена за първи път от Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Наричат я "павалдериа" в пеенето, което значи човек, който се е отдал с цялото си сърце. Най-метафоричното определение за нея дава италианската критика - "кооператива ди воче", кооператив от гласове. Определят я ту като сопрано, ту като мецосопрано. Толкова е богат вокалът й. А световноизвестният италиански диригент Лучано ди Мартино казва: "Тя е абсолютна звезда. Тя е онзи перфектен професионалист, който не познава колебание в работата си."
За примата най-доброто, което е направила, е плочата на "Набуко". Любимата й роля е Елизабет от "Дон Карлос". Най-много е пяла Тоска, а най-много я е мъчила "Аида". На оперната прима партнират най-добрите певци, диригенти, режисьори. Пяла е с тримата велики тенори - Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Лучано Павароти. Най-авторитетните издания по света й посвещават по цели страници. Наричат я новата Мария Калас, съперница на Съдърланд. Ненадминатият Херберт фон Караян, който бил много скъп на похвалите, се прекланя пред таланта й. Чува я за първи път в Берлин, където Гена Димитрова се представя с първата ария от "Макбет". Краката й треперят от притеснение, сърцето й е пред пръсване "Благодаря ви. Доживях да чуя един глас, който
само боговете заслужават"
възкликва възторжено маестрото. За нея тези слова са най-голямото признание в живота й. Критиката я обявява за "глас на столетието" и "глас, който покорява света". За работата си с прочутото сопрано корифеят на киното и театъра Франко Дзефирели казва: "Гена Димитрова е един от най-големите гласове на века." Отдаденост е едно от определенията, които най-много пасват на вулканичния й глас и характер. В последните години от живота си тя предава своя опит на млади талантливи музиканти и певци в майсторските си класове и казва: "На всичко съм готова за учениците си! Дори на челна стойка да застана!"
За оперната прима Рангел Вълчанов прави пълнометражния документален филм "Гена Димитрова" (1984). Изграден е върху шест изпълнени от нея арии в оперите "Лейди Макбет", "Отело", "Дон Карлос", Норма", "Набуко", "Джоконда". Създадени са и документалните филми "Гена - живот в образи" на продуцентска къща "Едита" и "Гласът на Гена - гласът на "Арената" на Дочо
Ученици от Национална хуманитарна гимназия Благоевград се запознаха с нейния богат репертоар и интересен творчески път. Нейният изключителен глас плени младите хора, тръгнали по път, изпълнен с музика. Гена Димитрова е не само изключителна певица, но и изключитилен човек.
Приживе тя споделя:
“МОТИВАЦИЯТА ми в живота… Всеки трябва да има някакви правила и аз от години живея по тези правила. Там, където има омраза – да нося обич. Там, където има обида – да нося прошка. Там, където има несъгласие – да внасям разбиране; където има съмнение – да внасям вяра; където има грешка – да докажа истината. Където има безнадеждност – да нося надежда; където има тъга – радост; където е тъмно – да открехвам светлината.
Винаги търся начин да утешавам, вместо да бъда утешавана. Да разбирам, вместо да бъда разбирана… Да обичам, вместо да бъда обичана. .”