Това не може да се случи на НАШЕТО семейство!
Няма родители, които да мислят, че тяхното дете ще има проблеми с наркотиците. Когато обаче това се случи, семейството може да се разпадне по шевовете.
Децата злоупотребяват с наркотиците, защото се опитват да оцелеят. Те не са престъпници, не са зли и порочни същества. Затова докато водим войната срещу наркотиците, трябва да помним, че злоупотребяващите с веществата често са нашите деца. В тази книга се изследват общите въпроси на юношеската злоупотреба с вещества, лечението и възстановяването.
Няма лесни решения за юношеските проблеми с дрога. Не е възможно да следвате прости насоки, за да си гарантирате гладко пътуване през живота. Особено трудно е да се даде рецепта за отглеждане на юноши.
Историите в тази книга са изградени от биографиите на много деца и семейства. Действителните истории вдъхват живот на книгата, защото се отнасят до борбата в свят, който понякога силно затруднява оцеляването.
Никой не може да отрече, че юношеската злоупотреба с наркотици е достигнала епидемични пропорции. Политиците провеждат политика, простираща се от още по-сурови закони и задължителни присъди до проповядване „Просто кажи НЕ”. Гледали сме филми, показващи обвиняващ пръст към родители и училищни системи. Следили сме провокативни новинарски истории, които всеки сезон представят някакъв нов и ужасяващ наркотик. Възможно е историите за „дизайнерските” наркотици или за възкръсването на хероиновата популярност да ни разсейват от истинския проблем, а той е, че се увеличава злоупотребата с всякаква дрога от страна на младите хора.
Един от изключително тревожните факти е средната възраст на започване употребата на вещества. В края на 70-те години тя е била около 14 години. Сега започват на 10, а дори и още по-малки. Имайки предвид политиката, която де води срещу дрогата, обучението за вредата от наркотиците и превантивните програми, защо се случва така?
Няма прост отговор. Да се обвиняват родителите, училищата, законите и дори самите химикали е безплодно и изтощително. Когато се обявява война на наркотиците, назоваваме някакъв враг. Но дали този враг е дрогата?
Променящите настроението вещества съществуват още от древността. Те са неодушевени, могат да се използват отговорно от някои и натрапливо – от други. Ако унищожим един наркотик, друг ще заеме неговото място.
Дали врагът не са наркодилърите? Много от нас биха искали да е така. Те обаче са в бизнеса само защото има търсене на пазара. И макар че все повече самите злоупотребяващи с вещества се третират като враг, не те трябва да бъдат атакувани, особено когато са деца.
За да победим във войната срещу дрогата, е необходимо първо да престанем да именуваме врага. Злоупотребата с наркотици влияе върху реалните хора на лично равнище – хора като нас, нашите и съседските деца. Фокусът трябва да се измести от нагласа „срещу наркотиците” към позицията „за децата”.